Обединение и разделение на българската демократична общност: Причини и поуки

Презентацията на Ивайло Ивков на втората кръгла маса, организирана от Сдружение „Гражданси съвет“ и Фондация „Конрад Аденауер, на тема „Демократичната общност и властта – между принципите и компромисите“:

Как да вървим напред? Единни или разделени? Какво е единство? Как си го представяме? Кое обединява всички ни? Имаме ли обща цел? Къде са корените на разделението, щом декларираме едни и същи ценности? Каква е нашата визия за развитие на страната? Кои са основните приоритети? Как и чрез какъв политически субект можем да ги постигнем? Имаме ли капацитет и воля за това? Как да върнем доверието на хората? А ние вярваме ли един на друг?

Тези и още много въпроси си задавам още от момента, в който предусетих провала на поредния политически проект в дясно, на Реформаторския блок, в чието създаване имах честта, удоволствието и мъката този път лично да участвам. Предполагам, че подобни са и мислите на стотици хиляди българи от всички поколения, партийни и безпартийни, с и без право на глас, от страната и чужбина, които живеят с надеждата да видят една развита и силна демократична формация, представена от почтени и можещи личности.

Нямам готови отговори дори за себе си, но ми е предоставена възможността да поразсъждавам пред вас и аз ще се възползвам в следващите няколко минути. Ще бъда радостен, ако поне мъничко помогна за един истински дебат днес и в следващите дни и месеци, в следствие на който, вярвам, ще се родят и верните решения.
Избрах тази обща, но в същото време и много деликатна тема за разделението, въпреки опасенията на неколцина мои приятели от гражданския съвет, че би могла да подразни някои между нас и най-вече знаковите личности от партиите. Поемам риска за това съвсем съзнателно, защото съм убеден, че дължим на хората трезв, безкомпромисен и обективен анализ на случилото се от създаването на Реформаторския блок през 2013 г. до днес. Освен това, мисля, че ако не се разберат процесите от близкото минало, трудно ще постигнем нещо различно, по-добро и значимо в близкото бъдеще. Ще разкажа нещата набързо, както ги видях.

Началото

Въпреки че участвах в учредителното събрание на Реформаторския блок, а след това и в дейността му, нямам претенциите да съм един от идеолозите му. Бях сред поканените. Взех трудно решението си да участвам, защото от една страна никога не се бях изкушавал от политиката, не съм член и не съм членувал никога в политическа партия. От друга страна, усещах, че трябваше нещо да се направи, а не да чакаме някой друг да ни избави от безпардонната политическа класа в лицето на висшите представители на партиите на статуквото, сраснала се със създадената от нея мафия на всички нива. Предполагам, повечето от нас, от Гражданския съвет, са разсъждавали така. Дали ние бяхме подходящите хора, защо точно нас поканиха, това са въпроси, които нямат еднозначен отговор. Увериха ме, че канят хора демократи, доказани в професията си и с добра репутация, които да бъдат буфер между партиите и да взимат с широк консенсус, заедно с представителите на партиите, важните за новата коалиция принципни решения.

Много от учредителите сега пред медиите изтъкват, че са създали Реформаторския блок и се радвам, че все още някой се гордее с това. Има и защо. Аз също ги поздравявам, защото проектът беше една прекрасна идея, която, дори и неосъществена съдържателно, много бързо даде своите резултати на политическото поле. Резултатите от три последователни видове избори показаха, че най-просветената и разкрепостена част от българите все още се надяваше и повярва отново в аванс.

Излъчихме наш представител в Евро парламента, преди това участвахме интелигентно и скромно в протестите на жълтите павета, форматът се развиваше бавно и хаотично отвътре, със сътресения, както е нормално при нас, но в крайна сметка укрепвахме и печелехме доверието на все по-голям брой хора. На парламентарните избори, през есента на 2014 г., неукрепналият блок бе припознат от достатъчно български граждани, за да бъде изпратен в българския парламент с около две дузини народни представители. Отново бяхме на сцената и трябваше да се надгражда. Бе дошло времето да се вземат важни и трудни решения, от които зависеше не само бъдещето на широката коалиция, но и до голяма степен бъдещето на демократичните промени в страната. Чувстваше се всеобщ ентусиазъм сред хората, включително и у такива като мен, които знаеха, че вътре нещата бяха зле, ама много зле.

Всъщност бяхме изградили в кратък срок нова и красива къща, но без здрави основи. Именно част от архитектите, които преди малко поздравих съвсем искрено за гениалността на идейния им проект, побързаха да осребрят таланта и уменията си. Никой не искаше да се занимава с неотложно необходимата, но тежка работа по укрепването, защото тя не носеше нито бързи пари, нито мимолетна слава. Някои дори , без грам притеснение, се пренесоха в други сгради, по-стабилни. Съветът от граждани, който бе призван по дефиниция да се погрижи за монолитността на построеното, на практика не функционираше. Къщата бързо рухна пред изумените погледи на неколцина като мен, неспособни да направят каквото и да е, пред доволните погледи на други и пред безпристрастните на трети. Но стига с метафорите.

Разделението

За външната му изява няма да разказвам, защото всички сме свидетели. Само ще припомня за разнопосочната ни парламентарна група, за някои от излъчените от нас министри, които вкупом и поотделно се кълняха във вярност само и единствено на своя министър-председател, за парадоксалното и тъжно изказване на доайена на самия Граждански съвет, че само и единствено премиерът ще реши за неговата оставка и т.н.

Вътре, в блока, и ние, така наричаните тогава „граждани“, допуснахме своите грешки. Не се преброихме. Не се знаеше кой влиза и кой излиза. Липсваше дисциплина и чувство за отговорност. Под дисциплина имам предвид спазването на елементарен ред, протоколи от събранията, гласуване и т.н.

От малодушие или криворазбрана лоялност, не наложихме демократичен подход и процедура при вземане на решенията вътре в коалицията.
Не надигнахме глас при налагане на решения, взети вече отнапред по партийните кабинети, включително и за приемане нови членове на съвета, когато стана атрактивен, за избор на Изпълнителен съвет и т.н.

Ние, в крайна сметка, в името на така лелеяното единство, позволихме да бъдат нарушени най-важните принципи на демокрацията вътре в Реформаторския блок, много преди неговото разпадане. Кому бе нужно обаче такова единство и колко трайно е то. Видяхме и кому, и колко. Оказа се, че самата същност на демокрацията ни е чужда, или пък удобно я забравихме без каквато и да е причина, защото тя означава преди всичко ясни процедурни правила и вземане на решения с мнозинство.
Последствията са ясни. Партийците бързо ни загърбиха, обявиха ни за ненужен орган във вече управляващата коалиция. След това, отървали се, а според мен лишили се от единственото ново нещо, което привлече хората, в лицето на гражданския си съвет, изпаднаха в пълна безтегловност. Загубили идентичността си, нямаше кой да им попречи и да се самоунищожат.

Кой повече, кой по-малко, всички носим вината за пропуснатия шанс да утвърдим принципите и ценностите, които изповядваме. И е нормално най-сетне да си го кажем право в очите, без злоба и реваншизъм. Да направим изводите и да си извлечем поуките. Да тръгнем по нов път и да дадем гаранции, че неотклонно ще го следваме. Без компромиси, които го обезсмислят. И тогава да поискаме отново подкрепата на хората. И те пак ще я дадат. Те, апропо и сега я дават. Силно фрагментираната ни общност постигна завиден за състоянието си резултат на последните президентски избори, само защото се обедини около един достоен кандидат, умен, смел и почтен човек.
Последните парламентарни избори показаха безсилието на партиите да използват отново дадената им подкрепа заедно. А тя щеше да ги превърне в трета политическа сила. Хората не се интересуват от личните чувства на този или онзи, бил той ветеран в политиката или изгряваща звезда. Интересуват ги промяната, идеите за по-добро и начина да се постигне. Интересува ги голямото, цялото. Просто трябваше да престанем да ги занимаваме със себе си, а да ги чуем. Коалирането трябваше да бъде на базата на принципи, а не на лични взаимоотношения.

B55P2313 (1)

Потенциал за демократичната общност обаче несъмнено има. Само трябва да бъде безкористно използван.

Преди това и за да успеем, сме длъжни да дефинираме причините за разделението и да си извлечем поуките, за да не се повтарят допуснатите грешки. Ето моето виждане в тази насока. Според мен:

  1. Необходимо е ново консолидиране на възможно най-широка принципна основа.

    Аргумент. Демократичната общност в България за тези вече 28 години излъчи трима министър-председатели на страната и имаше мнозинство в парламента именно когато беше обединена на силна идейна основа.
    Контрааргумент. Това вече е правено многократно и успехът не е повтарян. Балонът обикновено се пука преди да полети. А и времената са други. Затова:

  2. Нужна е промяна в подхода за постигане на единство и скрепяването му с писмен документ, все едно как ще бъде наречен – меморандум, манифест, обществен договор или друго. В този документ трябва да са ясно и достъпно разписани целите, пътят и процедурите и да се съдържа гаранция, че ще се следват неотклонно.
  3. Обединението не трябва да е на всяка цена и с всеки, провъзгласил се за демократ. Тънката граница между компромисите и безпринципността не трябва да бъде нито пресичана, нито заобикаляна.
  4. Безусловно необходимо е важните стратегически решения да бъдат взимани абсолютно прозрачно, след открит и задълбочен дебат и да бъдат безусловно спазвани от всички, без изключение.

    Трябва да се взимат от колективен орган, съставен от партийните лидери и личности от гражданското общество, които се ползват с доверие и безупречна репутация, доказали, че се ръководят единствено от вътрешното си убеждение, без да твърдя, че това трябва да е Гражданският съвет в сегашния му вид и състав.

    Тогава хората ще подкрепят дори непопулярните мерки. Напротив, дори правилните решения отблъскват истинските демократи, ако се достига до тях на тъмно.

    Справка. Решенията на блока за влизането в управленска коалиция с Герб, подкрепена от АБВ и патриоти, за подписване на коалиционното споразумение с неясно съдържание, за излъчването на министри и т.н.

  5. Всички решения, включително и оперативните, трябва да се взимат по демократичен начин, чиито главни характеристики описах по-горе, макар и от по-тесен състав.
  6. Необходими са, наред с утвърдените, и нови достойни, почтени и можещи хора на предната линия.

    Не споделям мнението, което ни бе втълпявано от председателите на партии, че не си ли известен и утвърден политик, не ставаш, защото така казвала социологията. Темата е дълга.

  7. Трябва да се простим с широко разпространената представа за лидерство по тези ширини.

    Истинският лидер не дава заповеди и не изговаря нещата от последна инстанция, а умее да убеждава чрез своя интелект и харизма, със заряда, който носи в себе си. Необходимо е да имаме повече истински лидери, но такива, които умеят и да се подчинят на колективните, демократично взети решения и да ги изпълняват, а не да слушат само собствения си глас.

  8. Трябва да свикнем да задаваме дневния ред, а не само да го следваме, както в момента.

    Убеден съм, че сдружение Граждански съвет има своето място и роля като платформа, място за честни, спокойни и дълбоки разговори, изводи и тези, които да помогнат за консолидирането на общността.

Благодаря ви за вниманието.

Видео:

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s