Разединението коства 300 000 гласа на гражданските партии

Представителят на Фондация „Конрад Аденауер“ за България Торстен Гайслер откри втората кръгла маса, организирана съвместно със Сдружение „Граждански съвет“ със следните думи:

Уважаеми г-н Караджов,

Уважаеми гости,

Щастлив съм, че имам възможност да ви поздравя на настоящата конференция от името на Фондация „Конрад Аденауер“.

Благодаря на нашия партньор — Гражданския съвет — за прекрасното сътрудничество. На 3-и октомври отново проведохме заедно мероприятие, по време на което различни представители на гражданските организации в продължение на часове дискутираха сериозно и с взаимно уважение различни политически теми, вълнуващи в момента България. Освен това се обсъди сътрудничеството на гражданските сили извън рамките на партиите.

Последното е от особено значение. На последните парламентарни избори бяха изгубени около 300 000 гласа само защото общественият лагер се яви разединен. За всеки избирател е потискащо да види, че на практика е подарил гласа си и не е представен в парламента. Съществува опасността тези разочаровани избиратели да обърнат гръб на партиите, които са избрали, и на следващите избори да се преориентират или да си останат вкъщи. И двата случая не са в интерес на по-малките граждански партии.

Така наречените „Обединени патриоти“ не са пример за мен, но въпреки това те се сработиха, успяха да прескочат парламентарната летва и даже са част от правителството. Не се радвам на този факт, но не мога да не призная, че тяхната способност да работят заедно отвъд партийните ограничения бе интелигентна и успешна стратегия.

Целта на Гражданския съвет и на Фондация „Конрад Аденауер“ е да насърчи диалога на гражданските партии и да внесе своя скромен принос към бъдещите изборни успехи.

Както е известно, Фондация „Конрад Аденауер” е близка до Християндемократическия съюз в Германия. Християнската демокрация има своите три корена — тя представлява в равна степен консервативните, либералните и християнсоциалните позиции. Не всеки партиен член придава еднакво значение на тези ценности; в резултат се застъпват различни мнения, поради което вътрешнопартийният диалог е неминуем. Но целта остава — да се договорим за обща позиция, да постигнем вътрешнопартиен компромис, който да позволи да се представим единни навън. Това са очакванията от партиите на избирателя в Германия. В противен случай той разочарован им обръща гръб.

Населението на Германия понастоящем очаква да се образува коалиция на ХДС, Либералите и Зелените. Това естествено е трудно и не мога да съм сигурен, че ще се случи. Но и трите партии знаят, че трябва да го направят, защото при нови избори са пред опасността да бъдат наказани от избирателя. Избирателят очаква от всички сериозни компромиси.

„Не излизайте от залата за преговори, докато не се споразумеете,“ както се казва.

Ако е необходим компромис, никой не може да очаква да наложи своята позиция на 100 %. Всеки трябва да отстъпи и да загуби малко.

Същото важи и за гражданските партии в България, които в момента не са представени в парламента. От членове на тези партии чувам, че ако преди изборите са се били съюзили, то биха влезли в парламента и дори в правителството, но в края на краищата не са постигнали много.

Не мога да преценя дали това би се случило. Вместо това ще цитирам Джем Йоздемир, съпредседател на Зелените в Германия. Преди няколко дни той каза: „С изборен резултат от 8,9 % не можеш да очакваш, че ще наложиш позицията си на 100 %.“ Според мен, Джем Йоздемир е прав, що се отнася до Германия, но същото важи и за България.

Доколко на по-малкия партньор в една коалиция ще се удаде да се наложи, зависи преди всичко от това, как се отнася той с по-големия партньор. Ако са единни, той има шанс да осъществи някои неща. Ако са разединени и всяка партия от коалицията се опитва да сключва отделни сделки с най-голямата фракция в парламента, то той най-вероятно няма да успее да реализира целите си. Вината за това си е негова и не бива да се обвиняват за това останалите.

Естествено, знам, че коалирането е всичко друго освен лесно. По време на разговорите, водени в този смисъл, не става дума само за различни политически възгледи. Тук се срещат различни характери, които не са си взаимно симпатични.

Но това е нормално в политиката.

„Правете политика с тези, които са тук, други няма,“ е казал основателят на нашата фондация, Конрад Аденауер.

Не бяха много хората, които той определяше като свои приятели, но като роден в Райнланд, той бе прагматик и винаги стигаше до общо мнение с другия, като оставяше настрани взаимната антипатия. Вероятно това е една от причините за дългогодишния му успех и за огромния му принос за Германия.

Не искам да Ви давам съвети. Позволете ми обаче да кажа, че въпросът за Вашия общ успех или общ неуспех изцяло зависи от това, доколко ще успеете да се коалирате.

Знам, че това не е лесно. Няма да стане и за една нощ. Съюзите, които се сключват бързо, се разпадат бързо.

Ако Фондация „Конрад Аденауер“ може да Ви подкрепи, то ние ще го направим с удоволствие. Защото сме убедени, че гласът на гражданите, които Вие представлявате, трябва да има своята политическа тежест в България.

Видео:

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s