Социологът и политически анализатор Евелина Славкова, съосновател на Изследователски център „Тренд“, представи проучване за нагласите на българите спрямо Европейския съюз по време на четвъртата кръгла маса, организирана от Сдружение „Граждански съвет“ и Фондация „Конрад Аденауер“.
Запознайте се с изследването под формата на галерия или свалете целия файл тук.
Евелина Славкова:
Първо искам изключително много да благодаря на г-н Караджов за поканата. За мен е удоволствие да бъда с всички панелисти днес тук и да обсъждаме такава важна тема. Благодаря и на г-н Гайслер. Имам удоволствието да бъда асоцииран член на „Конрад Аденауер“, така че за мен е голямо удоволствие да участвам в днешната дискусия и по тази линия.
В рамките на близо една година съм участвала три пъти в дискусия, в която обсъждаме Европейския съюз, в която обсъждаме темата за Брекзит основно. Както и какви са проблемните точки по линия ЕС. В моето представяне ще ви покажа части от данните на изследователски център „Тренд“, които са изключително актуални, от този месец (октомври – б.р.) – отношението на българите към ЕС, което ще ни даде ясната перспектива и анализ за това какво можем да очакваме на предстоящите избори, т.е. как българинът вижда ЕС.
Г-н Караджов много точно каза, че ние възприемаме ЕС като мечта. Българинът всъщност вече свикна с тази мечта и данните по един или друг начин го показват. Всъщност българинът вече не мечтае за ЕС, а започва да изисква от ЕС, затова вече виждаме как, в разрезите по политически партии виждаме едни много по-сериозни евроскептични нагласи.
Ако през 2005 г. ДСБ например бяха доста по-европозитивна партия, виждаме, че данните към днешна дата, през 2018 г., са изключително евроскептични, с евроскептични нагласи.
Какво всъщност доведе до това? Тъй като през тези три дискусии, за които ви споменах през тази година, аз винаги съм давала някакъв, по-черноглед поглед за това, което се случва в ЕС – и ще продължа тази тенденция – смятам, че е много по-важно да говорим за проблемните точки, отколкото да се омайваме и да казваме: „Всичко ще бъде наред“, защото в крайна сметка си даваме всички сметка на тази маса, че всъщност проблемните точки са много и те водят до тези резултати, които наблюдаваме и вчера в Германия. Всъщност, историческата реч на Меркел, че се оттегля. Може би това е тема, която ние тепърва ще анализираме и последиците от нейното оттегляне тепърва просто ще се отразяват на европейския контекст.
Ако се замислим, от самото начало на XXI век ЕС се намира в една непрекъсната турбуленция. След присъединяването на 10-те членки през 2004 г. в рамките на ЕС, през 2007 г. влизането на Румъния и на България – всички тези неща по един или друг начин оказват влияние върху ЕС. Напасването между новите страни членки и старите страни членки оказва много голямо влияние и всъщност в момента затова и говорим за този много сериозен разлом, който виждаме между Вишеградската четворка и съответно старите страни членки на ЕС. Ако мога, така, да ги конструирам. Всъщност този тип разломи, докато бяха богатият север и бедният юг, някак си ЕС намираше механизми да се бори с тези проблеми. Ако се замислим, през 2012 г. по повод на икономическата криза като плод на сериозната задлъжнялост в рамките на Европейския съюз, решението, което ЕС тогава взе, бе да се направи банков съюз.
Постепенно започнаха да се търсят решения на някакви въпроси, които за огромно съжаление се оказаха много неефективни, докато стигнахме до периода с решаването на мигрантската криза, която все още е безкрайно нерешима и която се явява именно този по-сериозен разлом, който виждаме в рамките на ЕС, а именно между Вишеградската четворка и съответно старите страни членки.
Този разлом към този момент изглежда по-скоро непреодолим и това няма как да не се отрази на изборите през следващата година. Всъщност всеки, който по един или друг начин следи социологически данни, няма как да не му прави впечатление, че въпреки леката стабилизация в положителното отношение към работата на европейските институции, на ЕС, негативите на европейските граждани към това, което се случва в ЕС, са по-скоро негативни, отколкото положителни. Това показва само едно много ясно нещо: че ЕС не може да се справи с кризите, които сам възпроизвежда.
Формулата, която наблюдавахме, докато ЕС в един период спореше за това каква да бъде формата на краставицата, мина през някакви икономически проблеми и вече стигнахме до един много по-дълбок разговор и това е дълбокият разговор за идеологическите ценности, които в крайна сметка не виждаме нито един от европейските лидери да поставя много сериозно на масата.
Част от хората имаха надеждата, че този разговор може би ще бъде подет от страна на Макрон. Някой имаше може би надеждата, че Меркел и Макрон ще се разберат и ще поставят някаква основа на този диалог.
Всъщност виждаме, че това не се случва и може би, разбира се в рамките на тази дискусия, смятам, че ще бъде по-интересно не толкова аз да говоря, колкото да дискутираме темите, но това, което всъщност е основното в моето изложение, основният акцент в моето изложение, е, че ЕС все по-трудно намира решение на проблемите, които сам произвежда. И когато говорим особено за някакъв вид идеологическа криза, смятам, че разговорите изискват много по-сериозен ангажимент от страна на европейските елити и надявам се вие да се съгласите в това отношение, защото тези битови проблеми, бих казала, икономически проблеми, тези проблеми, свързани по един или друг начин с решаването на друг тип казуси, могат да намерят своето решение. Докато идеологическите проблеми са това, което може всъщност да разклати ЕС.
Извадила съм тук изключително много данни, с които няма да ви затормозявам, защото акцентът ми е да ви покажа данните в България, как българинът гледа на ЕС, но само няколко щриха от данни, които се отнасят за целия ЕС.
Преди време многоуважаваната агенция „Пю рисърч“, проведе едно проучване сред 10 държави от ЕС, където данните бяха много необнадеждаващи за бъдещето на ЕС. Оказа се, че европейците не само не вярват на своите национални елити, те не вярват и на европейските елити и всъщност затова стигаме до казуси, в които по-крайно десни политически партии всъщност се намесват много по-сериозно. Или популистки партии се намесват много по-сериозно в националните държави.
Смятам – надявам се да съм черногледа в тази си прогноза – че това ще се отрази и на Европейския парламент, т.е. на резултатите от европейските избори следващата година. Липсата на сигурност, 80% от европейските граждани посочват, че се чувстват несигурни в рамките на ЕС и смятат, че ЕС не прави достатъчно те да се чувстват сигурни.
Кризата, бежанската криза, която аз вече няколко пъти споменах, която може би вече ни е втръснало да споменаваме, но това е резултат от нерешителността в рамките на ЕС тази криза да бъде решена. Не съм сигурна колко от вас са забелязали решението, което беше взето в Мезеберг, тази декларация между Макрон и Меркел. Всъщност там се говореше за три стълба на миграцията.
Смятам, че по никакъв начин това не беше отразено и никой не обърна внимание за тези решения, които ЕС се опитва да прокара. По същия начин, ако си спомним провала на Европейската конституция, ако си спомним, дори бих казала, провала на т. нар. Бяла книга, в която се разглеждаха различни варианти за развитието на ЕС. Давам си сметка, че когато се заговори за съюз, в който говорим за две скорости, за няколко скорости на развитие, който както иска да се интегрира, колкото иска да участва, това само по себе си показва, че темата защо ЕС е по-скоро разединен, разединява, отколкото обединява, не е толкова изненадващ, а по-скоро реторичен. Тъй като в ЕС, разбира се, се случват безкрайно много събития, аз се опитвам освен икономическата криза, взаимоотношенията с Русия, случващите се ситуации и отношението на Тръмп спрямо ЕС…
Всъщност имаше едно много хубаво изказване, мисля, че беше от страна на Доналд Туск, който много ясно каза: „Време ни е да вземем нещата в свои ръце и да не очакваме, че в геополитически план някой ще се интересува от нас“.
Докато преди време нямаше толкова съществени проблеми с Америка, с Китай и да не влизам в този анализ, всъщност в момента ЕС е обграден от не толкова приятелски страни и не може да разчита на толкова приятелски отношения. Това показва, че думите на Туск, че трябва да вземем нещата в свои ръце, звучат все по-адекватно.
Въпросът е, разбира се, с какво ще бъдат заместени, каква ще бъде конфигурацията в следващите европарламенти, дали те ще бъдат мечта или ще бъдат кошмар, това вече смятам, че по един или друг начин има значение и какви решения ще бъдат взети от страна на ЕС в следващите месеци и доколко ще се овладее популизмът, за който така безкрайно дълго говорим.
Искам да ви представя данните от национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, финансирано и съответно поръчано от „24 часа“. То вече е публично, но смятам, че ще ви бъде интересно да го дискутираме и тук:
Какво е най-общо вашето отношение към ЕС?
Виждаме 46% положително отношение, 33% нито положително, нито отрицателно и 16% отрицателно.
Едно от интересните неща, които се наблюдават, когато говорим за данни в рамките на целия ЕС, е, че Източна Европа, която може би сега в някаква степен се оказва критик на ЕС, всъщност е много по-положително настроена, отколкото старите страни членки. Отколкото гражданите на старите страни членки, които са много по-отрицателно настроени към ЕС. И всъщност, ако сте видели последното проучване на „Евробарометър“ от юли месец т.г., виждаме, че България и Румъния са едни от най-позитивно настроените държави към ЕС.
Какво показват обаче другите данни? Кое от следните твърдения е по-близо да вашето мнение?
48% от българите смятат, че България по-скоро е спечелила от своето членство в ЕС, но 26% смятат, че по-скоро е загубила.
Това, което може би е важно да отбележим, е чисто демографската картина. Както вече споменах, електоратът на БСП има абсолютно обръщане от преди 10 години по отношение на ЕС. Дали това е плод и на работата на председателя на БСП в тази посока, е обект и на анализ, и на допълнителни проучвания, но има обръщане. По-младите, хората, които гласуват за десните политически партии, са по-европозитивно настроени.
България вече над 10 години е член на ЕС. Виждаме, че 38% смятат, че положението в страната се подобри след присъединяването, 18% – че положението се влоши, и 30% смятат, че няма съществена разлика в положението след присъединяването на страната.
Всъщност това е в контекста на което аз споменах и още в началото се заприказвах на тази тема, че българите вече започват да изискват от ЕС. Започват да имат, да формират, друг тип очаквания. След като очакванията от 2007 г., че един златен дъжд ще завали над българските глави, се оказа, че нещата не са по този начин, не се случват по този начин, България започна да има друг тип изисквания.
Ако в България се проведе референдум за членството на страната… Това беше един много популярен въпрос, който беше зададен в контекста на Брекзит.
Виждаме, че 55% от българите биха гласували за оставането на страната в Европейския съюз, а 21% от българите биха гласували да напуснат. Разбира се, пак казвам, че това са по-скоро по-възрастните хора, но ако припомним много добре резултатите от Великобритания за излизането от ЕС, всъщност възрастните хора реално решиха казуса, т.е. решиха резултата с излизането на страната, така че никога не трябва да се подценява нито една възрастова категория.
Кое от следните две твърдения е по-близо?
Още само няколко графики ще ви представя. Според 38% от българите ЕС се развива в правилната посока, докато според 31% се развива в грешна посока, т.е. виждаме само една 7%-на разлика между това в каква посока върви ЕС.
Няма как всички разговори, които по един или друг начин се водят на европейско ниво, които вече се водят все по-често и в България за бъдещето на ЕС, да не оказват влияние. И евроскептичният електорат, евроскептичните избиратели всъщност смятат, че ЕС не се развива в правилната посока.
Дадохме си сметка с какви обещания могат да бъдат привлечени тези хора и това са абсолютно радикално реформиране дори на доста по-негативен контекст на ЕС и наистина дава отговори и за това какво може да се очаква на предстоящите избори.
Виждаме, че 40% близо, 39% от българите смятат, че ЕС има нужда от радикална промяна, 30% – че има нужда от малка промяна, т.е. виждаме, че в съзнанието на 70% от българите ЕС не функционира по начина, по който трябва да функционира и очевадно има проблемни точки. Близо 70% от българите смятат, че трябва да има промяна в рамките на ЕС. Мисля, че това е достатъчно доказателство, че поставянето на такава тема или дискусия всъщност е изключително важно.
Тези данни ще ви бъдат също интересни. Те са свързани с това как българите гледат на казуса с Унгария.
Всъщност казвам обобщаващо, за да не минавам през всички графики, ако трябва българите да бъдат поставени в ситуация да избират Германия, Франция от една страна или Вишеградската четворка, мнозинството са на мнение, че България трябва по-скоро да се присъедини към Вишеградската четворка и симпатизират на Вишеградската четворка. Симпатизират, не одобряват критиката на ЕС съответно към Виктор Орбан, но когато се спомене опцията, т.е. предложението му мигрантите да се връщат в първата държава, в която са влезли, разбира се, българите категорично отказват. Но в същото време показват една много ясна симпатия, т.е. много ясно заемат някаква позиция, защото губят доверие към тези държави, които са спечелили тяхното доверие, влизайки в ЕС през 2007 г.
Набързо ви разказах данните, които изследователски център „Тренд“ публикува през този месец и искрено ще се надявам след това да ги коментираме, защото смятам, че това е всъщност същността на тази дискусия, да има коментари и да обсъждаме темата, отколкото само аз да говоря, затова спирам. Благодаря ви.
Гроздан Караджов: Благодаря на Евелина Славкова за стегнатата презентация и бързам да дам думата, за да вървим в график, на Юлиана Николова, човек, който от 1992 г. е на европейското поприще. Тя познава и илюзиите за Европа, и мечтите за Европа, както познава и днешната реалност.
Видео
"Граждански съвет" 