Защо сме в ЕС – заради принципи или за пари? (видео)

По време на четвъртата кръгла маса, организирана от Сдружение „Граждански съвет“ и Фондация „Конрад Аденауер“ директорът на „Портал ЕВРОПА“ Юлиана Николова потърси отговор на въпроса „Защо сме в Европейския Съюз – заради принципи или за пари?“

Целият текст на презентацията ѝ четете тук:

Ще помоля г-н Караджов да ми позволи първоначално да коментирам малко данните, които изнесе колегата [Евелина Славкова], защото едва ли бих имала тази възможност по време на дискусията, но много ми се иска да реагирам отсега.

Първата ми реакция е, че не членството в такава степен на новите страни, не т.нар. „голямо разширяване“ беше причина за турбуленциите в Европейския съюз след 2000 г. Нека не забравяме 11.09., нека не забравяме финансовата криза и ред други неща. И ако има недоволство от членството, ще ми позволи г-н Гайслер да цитирам Германия. Eдно изследване, 2000 г. направено на територията на Германия, на обединена Германия, на въпроса „Доволни ли сте от обединението?“, недоволните от обединението бяха в Източна Европа, бяха тези, които получаваха повече, а не тези, които плащаха за разширението, за обединението на Германия, за сбъдването на една голяма германска мечта.

Второто, което искам да кажа, е за референдумите. Референдумът за конституцията се провали не заради конституцията сама по себе си, а защото референдумите са инструмент, на който се гласува за нещо друго, не се гласува за въпрос, защото къде се провали референдумът, референдумът се провали във Франция, Франция, чиито първи политици бяха бащите на тази конституция.

Имаше изследвания тогава, когато се провали референдумът за проект на конституция, че ако той беше на следващата седмица, след като президентът смени министър-председателя, референдумът щеше да бъде успешен. И затова с голямо притеснение да кажа, че референдумът е един инструмент, който трябва да се ползва внимателно, въпреки че аз съжалявам и досега, че България не проведе референдум за своето членство в Европейския съюз.

По чисто политически причини България е една от малкото държави, за да не кажа почти единствената, но не е единствената, Кипър е другата, която не проведе референдум за своето членство и за своя договор по причина на това, че едни политически съображения за предстоящи избори, кой да подпише договора за присъединяване, бяха по-силни от това всички ние поне да говорим за това в какво влизаме.

Това е второто ми съображение, което исках да споделя, и третото е, колко са важни социологическите въпроси и както Стефан тук правилно ми каза, те затова са социологическите агенции, за да задават различни въпроси и да спорят по тях, защото по изследване на „Евробарометър“, направено това лято по повод Брекзит, за първи път от 83-та година европейските граждани – изследването е направено, допитването е до 28 000 души от 27 държави – за първи път имаме 60% становище, че членството в Европа е добро за държавите, за гражданите на ЕС, и се разминава с вашето, но може би времето е от значение, но тогава 54% от българите смятат, че за България е добре, че е в ЕС.

Другият ми коментар е… Тук виждам хора и на масата сме хора, които заедно сме почнали да работим за щастието на България, има и хора, които дори много преди мен са почнали и всички си спомняме, че когато в началото – всички едва ли де, но тези, които сме били, а е хубаво тези, които не са били, да знаят, че когато в началото на промените се говореше за членството в НАТО и в ЕС, изобщо не ставаше дума за пари. Парите бяха нещо съвършено далечно и съвършено различно.

Ставаше въпрос за ценностна ориентация, цивилизационен избор и връщане към едни ценности и към една геополитическа принадлежност, която ни беше нужна, за да се развиваме. Членството в НАТО и в ЕС беше гаранция, че никога няма да се върнем при тоталитаризма и при комунизма и няма да се върнем в сферата на влияние на Съветския съюз, ако ми позволите така да се изразя.

Така че отговорът на въпроса, който сега Германия си задава: „Те искат нас или нашите пари?“, тогава, в онези години, беше категорично: „Ние искаме ценности и принадлежност, ние искаме гаранция за това, че комунизмът няма да ни се повтори под каквато и да е форма“.

Смея да твърдя, като минавам сега по темата, по която говорим, че и сега парите не са важното, поне за българския гражданин като гражданин.

Не говоря за политиците, това е отделен въпрос, говоря за гражданите, защото допитване пак на „Евробарометър“, направено пак така сред много хора, показва, че в България макар и сред най-уведомените, но едва 46% са чували въобще за еврофондовете, а само 42% от тях са се почувствали печеливши, включително през публична инфраструктура, включително през метрото, включително през – което за мен е изключително удивително, може би тук тези, които работят с фондовете, не са си свършили работата, но само 42% са чували или са се ползвали от това, което е построено с фондовете или знаят, че са ползвали това, което е построено с фондовете, а пък за кохезионния фонд, който всъщност е в основата на построяването на метрото, на големите проекти, никой не е чувал, там седи една 0.

В този смисъл, при положение че 54% дава „Евробарометър“ одобрение на положението на България, че е добре България да е в ЕС, срещу 42% за това, че ние ползваме фондовете, показва, че по-скоро не фондовете са водещи.

По отношение, обаче, защо се задава този въпрос, който на всички нас: защо сме в ЕС, за парите или за ценностите, чийто отговор… На мен лично въпросът ми струва абсурден, а отговорът – очевиден, но явно не е така, може би защото политическото говорене у нас в голяма степен е съсредоточено върху парите. Скандалите в голяма степен, които разтърсват публичното пространство, са върху парите, но не откъде да е, а от ЕС. Защото доста по-голяма степен от парите, които харчи държавата, не са от ЕС, те са нашите собствени пари. Някак си, като казваме „скандалите с парите от Европейския съюз“, имаме предвид, че там някой ни контролира, някой може да накаже, извън работещата съдебна система в България някой може да накаже за неправилно използване, за неправилно контролиране, за кражба, да си кажем, на тези пари. И това обяснява защо според българите демокрацията в Европа – 60% там е по-високо от средното, докато тия 54% са по-ниско, но според българите демокрацията в Европа работи, демократичните институции работят, имат своите забележки, но демократичните институции работят.

И се връщам пак на другия разговор за ценностите и кои са ценностите, и защо Полша и Унгария предизвикаха такъв широк дебат, включително и в България, включително спор с някои от тук присъстващите, личен мой спор с тях по отношение на това правилно ли постъпва ЕС, като се опитва да накаже – и то не да накаже, далече е от наказание – като обръща внимание на двете държави, че има ценности, които са по-високо от националното решение.

Позволявам си да напомня, че когато в края на миналия век в Австрия дойде на власт Хайдер, въпреки че в Амстердамския договор имаше предвидена процедура по чл. 7, тя не беше разписана, разбира се, беше разписана едва в Договора от Ница, но тогава не се стигна до… Защото самият Хайдер не влезе в правителството, но присъствието на неговата партия в правителството предизвика реакция на страните членки, държавните ръководители отказаха да се срещнат с австрийски представители и само там, където беше крайно необходимо, да речем, присъствието на Австрия на съвет, Австрия оставаше изолирана.

Когато се прие Договорът от Ница 2003 г., Европейската комисия по поръка на Европейския парламент разработи едно съобщение до страните членки, до Парламента и до Съвета за това що са европейски ценности, как се прави процедурата по тях, защото ние всички сега говорим: „Искат на Австрия да ѝ вземат правото на глас в Съвета за взимане на решения“, а това не е точно така, защото правото на глас е в ал. 3 на чл. 7, който е в наказателните мерки, а преди това има много превенции.

Ние в момента и по отношение на Полша, и по отношение на Унгария сме в хипотезата, че Съветът трябва да реши имали риск от сериозно нарушаване на европейските ценности. В това съобщение от 2003 г., което е получено от всички държави кандидатки, се казва, че европейските ценности, които са уважение достойнството на човека, неговите фундаментални права и свободи, демокрацията, правовата държава, спазването на демократичните принципи, тези ценности не са ценности само в приложното поле на европейското право.

Европейският съюз, поради своята същност на съюз на ценности, има право да следи дали тези ценности са валидни и се прилагат в държавата, всяка държава членка, дори в сферите на действие на националното право и това е категорично постулирано и в това, и след това в Лисабонския договор. Т.е. аз казвам, ценностите, за които са били проверявани държавите кандидатки, това е преди 2004 г. малко, октомври месец 2003 г., ще продължат да бъдат следвани, проверявани, всеки път, не само в държавите кандидатки, но и във всички, защото спазването на тези ценности е върховна ценност на Съюза и то е основата на доверието на Съюза.

Функционирането на съдебната система, функционирането – в това съобщение се казва – на конституционните съдилища на държавите членки също така е гаранция за целостта на Съюза и за доверието между държавите членки. По този повод намесата в съставите на конституционните съдилища в двете държави се приема за недопустимо, като Унгария 2012 г. беше осъдена от Европейския съд, че е дискриминационно – не по отношение на ценностите, защото Европейският съд не може да се произнася по това, но е дискриминационно да въвежда възрастови ограничения в средата на мандата и по този начин да смени голяма част от конституционните съдии в конституционния съд. Видяхме, че тази практика с възрастовите ограничения изключително много допада на правителствата в Централна и Източна Европа. То се репликира както в Румъния, така и в Полша.

Така че, дали парите или ценностите, за мен е очевидно, че за всички в Европа са повече ценностите. Използвам повода да цитирам едно изказване на президента Макрон в Словакия, отправено по-скоро към Полша и Унгария, но предупреждение за всички и то е, че ЕС не е супермаркет, от който да си избираш ценности, които да следваш, и други, които да не купуваш, в Европейския съюз ти приемаш всички ценности или нищо.

Също там по отношение на парите – само с това ще приключа, освен че приключих с ценностите – че това изследване на „Евробарометър“ показва, че предпочитанията на европейските граждани за теми на дебата за следващите парламентарни избори са борбата с тероризма, младежката безработица и миграцията, в този порядък, и на четвърто място е икономическото развитие.

Темите за дебата за българските граждани – като 49% от европейците предпочитат темата за тероризма и той е на първо място – тема за дебата за Европейския парламент за българските граждани е икономическото развитие, което е с над 50%, 49% е тероризмът, а следващо по него са социалните права и социалните придобивки за българите и на последно, на четвърто място, е миграцията. Това показва, че може би дебатът за следващия парламент ще бъде дебат за парите, защото всички тези политики – ако те са на първо място, те очевидно са ценности, но те се решават с пари, особено борбата с тероризма и сигурността, които, както Гроздан каза, доскоро не бяха тема на дебат и Европа беше оставила на някой друг да се грижи за тази сфера на действие, сега ще изискват много пари, ето защо Макрон, обръщайки се към западните си партньори, каза – съжалявам, че цитирам либералите, но какво да се прави, актуални са – той казва: „Съпротивата да се увеличи бюджетната вноска е съпротива срещу това Европейският съюз да бъде по-силен“.

За България не е проблем да увеличи бюджетната си вноска, защото тя в момента е почти на дъното, тя внася под 1% от бюджета на Съюза, докато за Германия е твърде сериозно. Така че дебатът за гражданите „Ценности или пари“ не седи, но до голяма степен седи за политиците, още повече, че често политиците, не само у нас, но и във водещите държави в ЕС проявяват двоен стандарт по отношение на ценностите. Например, скоро се яви статистика по повод на това – и приключвам с това, че 15-годишнината от търговското споразумение Китай–ЕС, което е дало изключителен бум на развитието на икономическите отношения и ползите за двете страни са огромни, но Европа е забравила да заговори за човешките права и демокрацията в Китай. Изпитание е да се направи избор между парите и ценностите, но ценностите са по-важни.

Видео

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.