Защо възникна ЕС и накъде отива? (видео)

По време на четвъртата кръгла маса, организирана от Сдружение „Граждански съвет“ и Фондация „Конрад Аденауер“, модератор на дискусионния панел бе Стефан Попов. Той е директор на „Риск Монитор“ – изследователска група, която следи икономически и политически въпроси и е вещ по европейските въпроси.

Целият текст на изказването му четете тук:

Специално благодаря на г-н Гайслер за това събитие. Моята роля е формална, обаче Гроздан настоя да кажа няколко думи и аз ще ги кажа в рамките на минута, минута и половина. Това е рисковано, но ще кажа в какво се състои според мен много широкообхватният хоризонт, така да се каже, проблем на Европейския съюз.

Европейските общности за интеграция след Втората световна война се създават с една много ясна, недвусмислена за всички участници и държави основатели задача: запазването на мира на континента и неповтарянето и непотретването на унищожителен конфликт в Европа.

С това започват да се създават и съответните институции на първоначалната интеграция. С течение на годините първичната задача се измества, изчезва и еволюцията на интегрираните и интегриращите се общности започва да става самоцелна. Нещо, което е характерно за националните държави; те не се питат „Защо възникваме?“, те възникват, за да бъдат. Това нещо се случва с Европейския съюз, който обаче не е национална държава.

При това положение се получава едно раздвояване, напълно неизбежно, необходимо, между институциите, които са бюрократичните презентации на интеграцията, и политическия процес и демократичната основа на интегрирането. Бъдещият съюз започва да страда още доста рано от демократичен дефицит, какъвто виждаме в момента. В резултат на загубата на първичната задача и непоявата на нова мисионерска голяма цел двигател на интеграцията започва да става центърът, който ние идентифицираме символично с Брюксел, който център е в много голяма степен административно-бюрократичен център, а не политически център.

В по-далечна перспектива там се ражда идеята за федерация, която аз силно оспорвам, макар че тя е мечтателна идея на много хора, но тя се ражда по този начин там. Същевременно тя страда от демократичен дефицит, няма демократична подкрепа и аз смятам, че ако не бяха референдумите 2005 г. в Холандия и Франция, с европейския днешен съюз щеше да се случи това, което стана с Югославия. Щеше да изгърми много по-сериозно. Такава щеше да бъде съдбата на федералната идея.

И сега, днес, имаме една флуидна, хибридна реалност с неясна политическа форма, не е ясно накъде тя ще тръгне, не е ясно как ще се развие, дори да се появяват различни визии тук и там, те ще съществуват дълго време в списъци от сценарии. И ние трябва да свикнем, че това нещо ще продължи доста дълго, т.е. ние трябва да разберем, че това е една флуидна, хетерогенна политическа форма, която няма скоро да бъде изчистена. Това са големи стратегически рискове, които аз не знам как ще бъдат решени.

Не мисля, че някой политик, и да дойде отново Хелмут Кол, в тази ситуация би дал правилното решение и то да бъде единствено.

Видео

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.