На четвъртата кръгла маса, организирана от Сдружение „Граждански съвет“ и Фондация „Конрад Аденауер“, в презентацията си председателят на УС на Европейски институт Владимир Кисьов постави акцент върху 5 от грешките, които е допуснал Европейският съюз и начините те да бъдат поправени.
Целият текст на презентацията му четете тук:
Искам първо да благодаря и на г-н Гайслер, който подпомага днешното събиране, днешната дискусия, да благодаря на организаторите. Радвам се, че съм тук сред толкова приятели, някои от тях приятели завинаги, поради това, че сме съмишленици и мислим по един и същи начин. Изповядваме едни и същи принципи. Радвам се за това, че можем да проведем тая дискусия честно и откровено.
Разбира се, и аз като Юлиана [Николова] ще започна с някои забележки, в добрия смисъл на думата, към откриващия днешното събитие и към част от изказващите се.
Бих искал първо да кажа на Гроздан [Караджов] , че може би направи лапсус лингве (грешка на езика – б.р.), защото за нас не беше мираж Европейският съюз, а беше нещо, което съзнавахме, че можем да постигнем, и вярвахме в усилията, които полагаха тези безброй хора, убедени в ценности, търсейки свободата и демокрацията, която липсваше в България. Така че ние не постигнахме миража, а постигнахме това, в което вярвахме.
Гроздан Караджов: Това беше провокация и се радвам, че успя. Благодаря.
Владимир Кисьов: Към г-жа Славкова, която каза, че има обръщане на БСП в последно време, аз не знам какво обръщане има, лицемерието не е обръщане. БСП никога не е желаела България да бъде член на ЕС и на НАТО. Нямаше избор, това беше подкрепата за членство в ЕС, защото щеше да загуби още електорат и за да не загуби още електорат, затова подкрепяше. И изведнъж сега показа, отново, години по-късно, същинското си лице, така че няма никакъв проблем да дадем тази оценка, че отново се върна в изходна позиция – Евразия и Съветският съюз. Това е позицията на БСП и трябва да си ги говорим честно и откровено двете неща!
Когато Юлиана спомена за супермаркета, цитиран от Макрон, че този супермаркет 81-ва година беше цитиран още от Рейгън при посещението в Берлин, когато каза, че свободата и демокрацията не са стока и не се купуват, а за тях трябва да се воюва всеки ден и да се бориш всеки ден и аз мисля, че точно това правим и ние днес, защото свободата и демокрацията не само в България, и в други части на Европа, са застрашени от новите явления и това, което се случва в Европа.
Преди да започна да излагам това, което съм набелязал като зададената ми тема „Петте грешки“ – тя ми беше трудна, защото грешките са повече от пет, но така е прието да се говори – първо искам да кажа, че вчерашните резултати в изборите в Хесен в Германия дават един сигнал, за който всички, които сме се борили за тези ценности, за които става дума, трябва да бъдем много внимателни във всяка една страна членка и че трябва да усилим борбата и апостолската си дейност. Защото има и апостолство в това, не са парите основното, а апостолската дейност за борба за тези ценности.
Аз бих искал да не се отнасям по начин, по който се отнасят част от журналистите и политиците вляво, които с, така, много топла усмивка посрещат оттеглянето на Меркел. Една жена, един политик, който може да бъде председател на CDU (Християндемократически съюз/ХДС – б.р.) 18 г. Да управлява, да участва в управлението на Германия четири мандата, е политик за уважение. Политик, един от малкото политици, защото липсват политици в Европа. Това е един от дефектите на съвременното развитие, че няма визионери политици, че го няма [Хелмут] Кол, на който нито германците, нито ние направихме паметник, който да позлатим заради това, което се случи в Европа. И мисля, че трябва да отдадем дължимото на канцлера Меркел. Тя може да твърди, че ще се оттегли от тези постове, но това не значи, че това, което е в душата ѝ, борбата за демокрация и за свобода, няма да остане, няма да бъде част също от нас.
Когато говорим за петте грешки, за тази тема за грешките на ЕС, трябва да споменем, че липсата на разбираема комуникация с гражданите през последните 10–15 г. за това, което се случва в ЕС, особено по време на кризата, още през 2008 г. Европейската комисия и Европейският съвет дадоха сигнал, че трябва да се направи комуникационна стратегия, която да отразява всичко в Европа. Да стига по-близо до гражданите, да може да се споделят всичките и положителни, и негативни страни в развитието, за да може гражданите да са по-добре информирани. Какво доказа обаче през този период цялостното развитие? Че ЕС, ЕК умело комуникираше само успехите и положителните неща, които се случват, и много малко говореше за проблемите.
Бежанската криза
Та нима когато говорим за един от основните проблеми, за кризата с миграцията, за кризата с бежанците, че тези анализи, тези неща се появиха още тогава, когато с г-жа Николова, с Юлиана се потопихме в преговорите с ЕС. Още от 92-ра година имаше анализи, че към Европа ще се насочат всички тези недоимащи граждани на други континенти и че милиони ще залеят ЕС.
Изглежда политиците не обърнаха достатъчно внимание на тези анализи, не се взеха никакви превантивни мерки, чак когато дойде кризата, вълната, войната в Сирия, се опитва да се овладее нещо, за което имаше сигнали много преди това.
Та нима не можеше Европейският съюз да укрепи границите дотолкова, доколкото е необходимо, още предварително, преди това да се вземат мерки, да се води някаква политика и с държавите, откъдето пристигат тези бежанци икономически, които тепърва се предвижда, че още милиони настъпват към освобождаващите се места в Европа?
Това всичкото беше предсказуемо и се знаеше много добре. Не може да не кажем, че ЕС се проваля с посланията, които праща към своите граждани. Проваля се затова, защото няма политици, създаващи послания, няма отговорни политици. Това е истината и трябва да си го кажем. Не се говори за визия и обща политика за бъдещето, а се подчинява движението напред само на базата на интересите на отделни държави, опитвайки се ЕК да балансира интересите на отделните държави, но това не е общата визия за бъдещо развитие. През цялото време – това, което го казах – все хвалебства за това, което се случва, а не се говори за нещата, които се случват днес.
Липсата на политици визионери
Другата голяма грешка, поради липса на визионери политици, е, че през 2017 г. беше представена Бялата книга с пет сценария за развитие на Европа и бъдещето на Европа. Как е възможно, ако си смел политик, ако си визионер, да представиш пет сценария, които да дадеш за обсъждане сред населението и гражданите на Европа.
Пет сценария – то е подобно на нещата, които се случват с референдумите – пет сценария, които дават 55 варианта за обсъждане сред гражданите, от които няма политик и политическа сила и формация, институция, която да сглоби нещо, което може да представи след това на гражданите. Ти ще представиш на гражданите визията като политик, като институция за бъдещото развитие на Европа, ще имаш тази смелост и ще дадеш шанс да се правят предложения и корекции върху това, което си представил, а не взаимоизключващи се. Че там има на една скорост, на две скорости, на много скорости, на никакви скорости и в крайна сметка в момента никой не знае какво се предлага на европейските граждани за развитието на Европа през 2019 г. Няма такъв човек.
Само много бегло ще спомена за миграционната политика. От години се знаеше какво ще се случи. Свърши си Европа в известна степен добре работата, подкрепяше разширяването – това ме кара да се замислям към днешна дата – разширяването на ЕС на юг, може би за да измести и да премести част от външните граници по-далече от центъра на Европа и с това се успокои. И станахме ние нещо като буферна зона, това е желанието на една част от политиците в Европа, България като страна на границата и бидейки на фронта на миграционния натиск да бъде и буферна зона. Това е желанието и политиката в това число и на част от Вишеградската четворка.
Балканите
За политиката на Балканите е другото, четвъртото нещо, което ЕС подцени и допусна фал, така ще го нарека, че помисли, че нещата на Балканите са решени. Не, те не са решени. Никой от тук присъстващите мисля, че не може да каже какво представлява Босна и Херцеговина. Това държава ли е, протекторат ли е, какво е? Нещо, което не може само да се управлява, държава, с която нищо не може да се стикова, поради това, че тя не функционира нормално. Не може да имаш четири парламента и да искаш нещо да се случи в една държава. Сложен е един похлупак на тенджера под налягане, който във всеки един момент, поради липсата на визия за бъдещото развитие, може да избухне и да причини много големи щети.
Киберсигурност
Никой дотук от моите колеги не спомена за най-страшното нещо, което е – кибератаките. Че защо с такъв евроскептицизъм, защо до мен седящата госпожа цитира за увеличаване на евроскепсиса и за увеличаване на негативните настроения спрямо ЕС и политиките на ЕС? Ами това е целенасочена политика на Русия, която по никакъв начин не иска да има ЕС, който да има влияние на Балканите и ако може, колкото повече destroy, (унищожение – б.р.) толкова по-добре. Това е една от новите форми на водене на война, война с мирни средства, която е по-скъпа за всички граждани, излиза като загуби много по-скъпо.
Сигурност и отбрана
И другото нещо, което искам да спомена: парадоксът да си определиш приоритет „сигурност и отбрана“ в област, в която ЕС има най-малко общо право. Как функционира едно такова нещо, което не се подчинява на общи принципи? Това е същото, да имаш в договора глава за икономически и валутен съюз, в която да не настояваш всички страни да имат обща валута и, поне частично, някакви общи икономически правила и принципи. Това е нонсенс. Не можеш да подчиниш, икономически и валутен съюз да се казва, икономиката да подчиниш на правилата на отечествата, нали, защото някои хора искат да бъдем съюз на отечества, в който отделните националисти във всяка една държава да решават какво да бъде поведението на отделните правителства.
Когато говорим за Орбан и за Унгария, аз напълно подкрепям това, което спомена Юлиана и затова си я обичам толкова много, защото говори честно, а трябва да говориш това, което мислиш, и да правиш това, което си казал. Не може да подпишеш договор за пълноправно членство – Унгария – ти да си го подписал и ти да не спазваш договора и ти да не спазваш правилата. Това е нонсенс. Ти ще се бориш. Ако смяташ, че този договор, че тези правила вече не са твоите правила и не искаш да бъдат твоите правила, ще се бориш за промяна на правилата, а не за нарушаване на правилата.
Не може един политик, който е член на ЕНП, да направи изказване, че Унгария, Чехия и Словакия няма от какво да се страхуват от Русия. Той забравил ли е историята, забравил ли е 56-а година, 68-а година? Сигурно не си спомня вече или само заради интереса, поддържайки отношението с Русия и че само прибалтийските републики са тези – и Полша – които би трябвало да се страхуват и имат някакви основания за страх. Изместваш друг да води тази битка ли? И се казвате Вишеградска четворка с различни позиции, защото, щом подкрепяш Русия, значи подкрепяш агресията в Крим, докато Полша не подкрепя агресията в Крим.
А ние пък имаме, щото става въпрос и за новите консерватори, за които беше подметнато, ние сме пък парадоксалната страна, където има двама кандидати за консерватори, две физически лица, които да създадат евентуално своите партии, и те са единствените консерватори в Европа, които подкрепят анексирането на Крим. Няма друг консерватор. И може би това ще е новото явление, Сидеров и Бареков, в Европейския съюз, които, така, нов привкус ще дадат на международната политика и в бъдещия парламент.
И понеже ми казва Гроздан, че времето напредва и ще отнема от времето за глътка вино, затова и аз ще приключа дотук с пожелание дай Боже да видим нашия водач, истински водач на дясното, който изповядва тези ценности, за които говорим ние и за които се борихме, за да не виждаме националистите и крайно десните да присъстват и да ни дават акъл, било то оттук, било то, по случайност, и от Европарламента. Благодаря.
"Граждански съвет" 