Българският участък на „Турски поток“, свързването на газопреносната мрежа с Гърция и доставките на втечнен газ от юг

По време на кръглата маса на тема Диверсификация на газовите доставки за България: Геополитически и пазарни измерения, организирана съвместно с Фондация „Конрад Аденауер“ и Института за европейски политики, главният редактор на информационен портал „3E News“ Галина Александрова представи:

Анализ на решенията и политиката по отношение на българския участък от „Турски поток“, свързването на газопреносната мрежа с Гърция и доставките на втечнен газ от юг

Ще минем на национално и регионално ниво, за да направим анализ на решенията и политиката в областта на газовия сектор. Обаче трябва да погледнем какво представлява пазарът на природен газ в България съвсем накратко. Тези обстоятелства са известни. Има проблеми в три направления: основна доставка на природен газ от един източник, което беше казано; незначителен местен добив; и липса на реверсивни връзки към съседните страни. Резултат от това е несигурност на доставките, липса на диверсификация на маршрутите и без реален пазар на газ в страната. Икономическите и социалните ефекти са ясни. Нямаме битова газификация на практика. В момента тя е около 3%. Проблем с конкурентоспособността на индустрията, заради високи регулирани цени на газа. Социална непоносимост на сметките за топлинна енергия, тъй като повечето топлофикации работят с природен газ. Задлъжнялост на топлофикационните компании към основния доставчик в страната – „Булгаргаз”.

Какво трябва да се промени: да се създадат условия за реална конкуренция между различни доставчици, предпоставки за свободно договаряне на цените на природния газ и ефективно отваряне на пазара като част от единия пазар на природен газ в Европейския съюз. Именно на базата на тези фактори може да се направи анализ на политиките и фактически се оформят като безалтернативни проектите за междусистемна свързаност, сред които най-водеща и безспорна роля има газовата връзка между България и Гърция.

Ето тук има една карта на ресурсите, евентуалните достъпи – тя е карта от „Ай Си Джи Би”- за възможностите за доставки на газ за България както по транзитните маршрути „TANAP”, „TAP”, възможности от Русия и доставки на втечнен природен газ.

Политиката на страната ни в следващите години беше определена с една актуализация на енергийната стратегия на страната, където се отразяват очакваните промени след началото на следващата година в маршрутите на доставки на природен газ през България от север-юг те да се прехвърлят по-скоро от юг на север. Както и възможен риск от значително намаляване на транзитните потоци, заради отношенията Украйна-Русия, което вече беше обяснено. Тези промени, разбира се, се обуславят от няколко ключови проекти. Това е, особено при насочването на доставките от юг към север, изграждането на „Турски поток”, проектите от „Южен газов коридор”, Трансанадолския газопровод „TANAP”, Трансадриатическия газопровод „TAP”, междусистемната връзка Гърция-България, която вече доста напредва, проектът за нов терминал за втечнен газ в Александруполис, където „Булгартрансгаз” ще бъде акционер, газопроводът, който е в по-далечно бъдеще, „ИйстМед” с източник на газ от Средиземно море и, естествено, промени в транзита през Украйна и Румъния.

Доста се спори около „Газов хъб Балкан”. Тази концепция беше развита именно в концепцията за „Газов хъб Балкан”. Тази концепция беше пресрещана доста иронично, включително и от мен самата, поради факта, че България не може да бъде хъб на разпределение на газови потоци, при положение че няма пазар. Именно в концепцията за „Газов хъб Балкан” обаче, в последно време като че ли някак систематизира, подреди, включително и по време приоритетите и политиката на правителството в газовия сектор и дори да не се случи като център за търговия, това все пак е от голямо значение. Тоест концепцията за газов хъб имаше мобилизиращ ефект, ускорява дейностите по трансформацията на газовия пазар в България и прави някаква последователност във времето на крачките, които се предприемат. В този смисъл тя играе положителна роля. В тази концепция са залегнали изграждане на допълнителна газова инфраструктура, моделизиране на съществуващите газови трасета на територията на страната и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ.

Най-важно обаче, като че ли е създаването на конкурентен пазар в България. Това вече става необратим процес, след като бяха приети промени в закона за енергетиката и тя бяха гласувани миналата седмица, мисля, тоест бяха публикувани в държавен вестник. С тях вече се говори за свободно договаряне на цените на природния газ в страната. Също така осигуряване на ликвидност на природния газ и изграждането на газова борса. Вярно е, че това не може да стане за 1-2 месеца, дори и за година. Виждаме как се случват нещата с електроенергийната борса – още се изчистват някакви неща. Но това е значителна стъпка напред и нека да си припомним само преди година това беше абсолютна илюзия. Ние имахме един оператор на газотранспортната система, имахме един доставчик, „Булгаргаз”, който доставяше газ от един източник – Русия. Сега създаването на газовия пазар ще даде възможност, дори виртуално, дори да не са реални количества, но виртуално да се правят сделки с количества от други източници, както беше сделката с „Ел Ен Джи” газа от САЩ, мисля, че беше доставен. Бихме могли на базата на бартер да договаряме количества в зависимост от цената, която могат да ни предложат и да избираме по-добра цена. Това ни дава безспорно предимство и в преговорите с Русия, защото досега те ни налагаха своите виждания за договора – как ще се оценяват, какви количества, прилагаше се клаузата „take or pay”.

В момента с изграждането на спотов пазар това вече няма да е възможно и повечето компании ще могат да избират доставките си. Че няма да мине без руски газ, то е ясно, защото и на Европейския пазар руският газ участва и то не в малка степен. Въпросът е дали ще можем да имаме реални алтернативи на този газ, така че да избираме ценовите доставки, когато те са по-изгодни. И тук вече идва мястото на междусистемните газови връзки, които ще осигуряват доставки на газ както за вътрешно потребление, уточнихме вече, че то е много малко с тенденция за растеж, но не особено значителна, така и транзитиране към съседни държави, а защо не и към Европейския пазар.

Между тези газови връзки основно място заема междусистемната газова връзка Гърция-България. Може би госпожа [Теодора] Георгиева (изп. дир. на „Ай Си Джи Би” – б.р.) ще ни разкаже малко след това за напредъка на този проект. За една година, лично аз отчитам, че той е огромен, тъй като трябва да сме наясно с трудностите, които имаше този проект. Нямаше обществена поръчка, която да не е обжалвана от всеки, който пожелае, включително винарни естейт дружества и всякакви други такива. Това забави проекта, но така или иначе той върви. Вече бяха сключени ключови споразумения. Буквално сме на финалната права на издаване на лицензи от двата газови регулатора. И проектът е наистина на финалната права за неговото стартиране и реализиране.

Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество с акционери „БЕХ” и „Ай Джи Ай Посейдон”. Съакционери в „Посейдон” е дружество, регистрирано в Гърция с акционери гръцката публична газова компания „ДЕПА” и италианската енергийна група „Едисон”. „Ай Си Джи Би” ще бъде собственикът. Това е съвместното дружество на газопровода „Ай Джи Би”, като ще осигурява финансирането, разпределя преносния му капацитет и получава приходите от преноса на природен газ.

На територията на Гърция, във връзка с развитието на Южния газов коридор, възможностите за доставки на газ по този газопроект са доста. Това е: свързването на газопровода с „TAP” и с газопреносната инфраструктура на гръцката преносна компания, а оттам и възможност за доставка на втечнен природен газ от гръцките терминали, съществуващия терминал „Ревитуса” и проектирания в Александруполис, на който както казах „Булгартрансгаз” ще бъде акционер. Налице е подписаният меморандум за разбирателство между „Ай Си Джи Би” и „TAP” относно съвместни действия във връзка с бъдещото свързване на газопровода „Ай Джи Би” с Трансадриатическия газопровод.

Очаква се интерконекторът да заработи през второто полугодие на следващата година. Той ще стартира с капацитет от 3 млрд. кубически метра, което е достатъчно да осигури потреблението на България, но в зависимост от пазарния интерес, капацитетът може да бъде увеличен до 5 млрд. кубически метра. Това ще стане с допълнително изграждане на компресорна станция и ще даде възможност за доставки на природен газ и извън България. Тоест газът от „Ай Джи Би” би могъл да се включи в евентуална газопреносна система за транзитиране на природен газ. Друг проект това е „Ийстринг”, който е за изграждане на газопреносна инфраструктура от България през Румъния и Унгария до Словакия.

За тази цел е необходимо по-скоро модернизиране и разширения на съществуващи газови връзки. При нас тръгна и връзката с Румъния. Но на този проект се разчита и на обратни доставки на природен газ за България. Това би могло да стане, ако наистина има реверсивност на връзката през Румъния, каквато за момента все още не е възможна поради липсата на компресорна станция.

Друг възможен проект това е за газотранспортен коридор България-Румъния-Унгария-Австрия, което е част от Южния газов коридор и реверс на Трансбалканския газопровод, който може да случи в рамките на подписания меморандум между операторите на газопреносните системи на Гърция, България, Румъния, Украйна и Молдова. Междусистемната газова връзка България-Сърбия доби нова популярност. Отдавна е планирана, а все остава назад в инвестиционните планове, но сега придоби нова актуалност с газопровода „Балкански поток”. Така че най-вероятно ще бъде ускорено нейното изграждане. Междусистемната газова връзка България-Румъния, вече стана въпрос за нея, е готова, работи, но само в посока България-Румъния. Очаква се да бъде изградена компресорната станция, която да осигури реверсивно движение на газовия поток. Тогава бихме могли да получаваме природен газ както от Румъния, от нейните находища, така и от други страни, с които газотранспортната система на Румъния е свързана. Докато тези проекти са безспорни, разбира се, съществува и проект за газова връзка между България и Турция, но той е силно зависим от развитието на конюнктурата на газовия пазар и на геополитическите решения. Ако се реализира „Балкански поток”, тази връзка може да се окаже излишна.

И сега идваме към спорния проект: Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” – „Балкански поток”. Тук трябва да си отговорим на няколко въпроса.

Единият: сигурни ли сме, че Русия и Украйна ще се разберат с посредничеството на Европейския съюз и ще имаме ли транзит на руския природен газ по съществуващите трасета?

Вторият е: искаме ли България да използва инфраструктурата и опита си, които имат дълготрайни традиции в транзитирането на природен газ?

И трето: готови ли сме да се откажем от приходи от транзит на природен газ?

Тези въпроси всъщност могат да отговорят по-ясно необходим ли е „Балкански поток” или не е необходим.

В стремежа си да го направи по-приемлив за обществото и консенсусен проект, правителството дори промени името, защото това де факто е продължение на втората тръба на „Турски поток” през България. Сърбите си го наричат „Турски поток”, но ние променихме името на „Балкански поток” с идеята, че това може да обедини интереси около този проект и да го легитимира като необходим и за България, и за региона.

Проектът предвижда изграждане на нова газова структура, с две точки на свързване със съседните газопреносни системи в Странджа – това е на границата с република Турция – и на Киреево/Зайчар в република Сърбия. При провеждането на пазарен тест всъщност бяха заявени интереси, при това се извършва и предварително плащане на капацитета, който е 15 млрд. кубически метра на входната точка в Турция и 18 млрд. кубически метра на изходната част в Сърбия.

За да влезе е Европейската рамка и да отговаря на третия енергиен пакет на входната точка са освободени едни 10%, което е около 1,5 млрд. кубически метра, които могат да бъдат доставяни от други източници, а не от руската тръба. На изходната точка в Сърбия са освободени 20%, което означава, че в този газопровод могат да се включват и газ от „Ай Джи Би”, както и от Румъния и от всички възможни връзки, включително по тези тръбопроводи да минава и втечненият природен газ, който вече ще е газифициран от терминала в Турция и от терминалите в Гърция – настоящия и бъдещия.

В този смисъл имаме някаква, макар и доста символична, диверсификация дори на самия тръбопровод „Балкански поток”.  Между другото КЕВР вече одобри обвързващи правила и методика, като годишните приходи от реализацията на добивен капацитет се изчисляват в размер на 329 млн. лева, а нормата на възвръщаемост на капитала е около 8,86%. Кои са спорните теми във връзка с този газопровод?

Първо: твърди се, че не води до разнообразяване на източниците, а само на маршрутите за доставка на руски газ. Това до известна степен е вярно. Както казахме на входната точка освен руски газ ще могат да влизат само около 1,5 млрд друг газ от алтернативни източници. Основната цел на проекта е да заобиколи Украйна, което чисто политически ние не бихме подкрепили. Отказваме се от приходи от близо 100 млн. лева годишно от транзитни такси, които са гарантирани с договора с „Газпром” за десетилетие напред, но те се заместват с други приходи, които ще идват от преноса на природен газ през страната по „Балкански поток”. Дали обаче те ще бъдат чисти приходи като тези 100 млн. лева, или като се извадят от тях разходите за изплащане на инвестициите ще остане съвсем малък доход и то в рамките на 20 години. Това ще трябва да се изчисли. Тук имаме експерти, които  биха могли да направят тези сметки, като професор Атанас Тасев, например. Също така евентуално наличие на клауза в договора с „Газпром” „купуваш или плащаш”- нещо, което би представлявало тежест за България при липсата на достатъчно пазарен интерес към газопровода в някои моменти. Доколкото е известно такива клаузи в европейските доставки, например на „Северен поток”, няма, но тук не е ясно и не е сигурно дали ги има. Но така и не е казано дали ще бъде защитени от тях. Значителни разходи за разширението на газопреносната инфраструктура – те са някъде над 2 млрд и 600 млн. лева или 1 млрд. и около 300 млн евро. И осигуряването на финансиране ще изисква гаранция от „БЕХ”, тъй като „Булгартрансгаз” не е сигурно, че би могъл да гарантира със собствените си активи финансирането. Факт е, че на първия етап, тъй като беше открит проектът и вече тръгва, „Булгартрансгаз” осигури авансово 200 млн. евро за стартирането на проекта, така че според мен няма да има трудности във финансирането, особено ако пазарните тестове се окажат реални и при тръгването на проекта.

Има известно забавяне на този проект, тъй като руската страна очакваше да бъдем готови в началото на следващата година. Това няма как да стане, тъй като сега стартира изграждането, пак поради забавяне на процедурите обжалване и така нататък. Но правителството обяви, че всъщност ще има готовност проектът да може да приема количествата газ някъде към средата на следващата година.

Вижте цялата презентация тук:

Видео

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.