Пълен превод на изказването на представителя на Фондация „Конрад Аденауер“ за България Торстен Гайслер по време на откриването на кръглата маса на тема Диверсификация на газовите доставки за България: Геополитически и пазарни измерения, организирана съвместно със Сдружение „Граждански съвет“ и Института за европейски политики:
Имам удоволствието от името на Фондация „Конрад Аденауер“ да Ви приветствам с добре дошли на днешната конференция.
Позволете ми да благодаря на нашия партньор — Сдружение „Граждански съвет“ и по-специално на неговия председател г-н Гроздан Караджов — за отличното сътрудничество.
Днес ще дискутираме тема от изключителна важност за България — диверсификацията на доставките на газ — и аз съм особено радостен, че в обсъждането ѝ ще вземат участие трима видни експерти.
Европейският съюз е силно зависим от вноса на енергийни суровини. На практика Съюзът внася половината от общото количество енергия, което потребява. Този внос възлиза на повече от 1 милиард евро годишно.
Количеството енергийни суровини от внос включва 90 % от суровия петрол и 69 % от природния газ.
Кои са най-големите доставчици на енергийни суровини? Ако говорим за суров петрол, това е Русия с 31,9 % от общия внос, следвана от Норвегия с 12,4 %, Ирак с 8,3 % и Саудитска Арабия със 7,8 %.
Ако говорим за природен газ, най-големият доставчик с 39 % от общото количество, което Европейският съюз внася, отново е Русия.
Съществуват обаче огромни разлики между отделните държави — членки на ЕС, по отношение на степента на зависимост на всяка страна от вноса на енергийни суровини. Не е учудващо, че Малта например внася 100 % от енергийните суровини, необходими за покриване на енергийните ѝ нужди. Германия, която също е силно зависима от внос, внася над 63 % от енергията, необходима за покриване на нуждите на икономиката и населението на страната. Подобно е равнището на енергийната зависимост на Гърция. България е в малко по-добро положение с равнище на обща зависимост от 40 %, но по отношение на суровия петрол и природния газ този показател е почти 100 %. А най-големият доставчик на енергийни суровини за страната е Русия.
Държавите с високо ниво на енергийна зависимост са уязвими спрямо прекъсванията на енергийните доставки, независимо дали поради политически или търговски спорове, или поради липса на инфраструктура.
Не трябва обаче да забравяме, че страните доставчици също са зависими от своите клиенти. Русия е шестнадесетият най-голям износител в света, като през 2016 г. износът ѝ на стоки — основно суровини, суров и рафиниран петрол — възлиза на 269 милиарда щ.д. или 44 % от общия износ. Делът на промишлените стоки, които Русия изнася, е изключително малък.
Не трябва да забравяме и това, че държавите в Западна Европа бяха зависими от доставките на енергийни суровини от някогашния Съветски съюз дори през периода на Студената война. Доставките от бившия СССР не са преустановявани дори в моменти на дълбоко напрежение в отношенията между двата блока, тъй като Съветският съюз разчиташе на твърдата валута на Запада.
Така или иначе зависимостта от вноса на енергийни суровини е предизвикателство за ЕС, а оттам проблем и за България.
Следователно целта на българското правителство е да намали зависимостта на страната при доставките на газ.
В този контекст проектът за интерконектор между Гърция и България (IGB) е от стратегическо значение. Той се подкрепя както политически, така и финансово от Европейския съюз.
Друг стратегически проект е независимата система за пренос на природен газ в близост до Александруполис, която е в процес на изграждане и се очаква да бъде въведена в търговска експлоатация през 2022 г. Чрез интерконектора ще може да се доставя втечнен природен газ в България.
Няколко думи за втечнения природен газ (LNG): това е най-чистото изкопаемо гориво. При изгарянето на природен газ не се отделят сажди, прах или изпарения. При използването му се отделят 30 % по-малко емисии въглероден диоксид (СО2) отколкото при мазута и 45 % по-малко отколкото при въглищата, при два пъти по-ниски емисии на азотен оксид (NOX) и почти никакви вредни за околната среда емисии серен диоксид (SO2).
Въпреки това не трябва да забравяме, че сегашните вериги за доставка на втечнен природен газ все още са по-интензивни по отношение на енергийните ресурси и на емисиите на парникови газове, отколкото традиционните тръбопроводи за пренос и доставка на природен газ.
Освен това втечненият природен газ не е възобновяем източник.
Темата за диверсификацията на доставките на газ, която ще обсъждаме днес, е безспорно важна. Наистина важно е да говорим за осигуряването на по-екологосъобразен енергиен микс за България и в този контекст възстановяемата енергия безспорно играе важна роля.
Позволете ми да благодаря на всички за участието в днешното събитие. Убеден съм, че конференцията ще бъде интересна и вдъхновяваща за всички участници.
"Граждански съвет" 