Откриване на кръгла маса “Политическото представителство на демократичната общност в България”

Председателят на Управителния съвет на Сдружение „Граждански съвет“ Гроздан Караджов откри кръглата маса със следните думи:

Уважаеми г-н Гайслер,

Уважаеми дами и господа,

Скъпи приятели,

Добре дошли на кръглата маса “Политическо представителство на демократичната общност в България”. Събитието се организира от сдружение Граждански съвет и Фондация „Конрад Аденауер“. То е първото от поредица срещи, които възнамеряваме да проведем до края на годината.

Може би мнозина се питате защо сме тук след като скоро на хоризонта избори не се задават. А както всички знаем, и обединители и разединители се мобилизират и активизират, когато математически нещата трябва да се докарат до елементарно прескачане на 4% бариера. Отказвам да повярвам, че нашата общност не може повече, че идеите и усилията ни не заслужават по-високо доверие, че заедно не можем да надхвърлим простото събиране на партийни структури …

Може би някои се питат защо не всички сме тук. Катастрофалният резултат от последните избори би трябвало да накара всички нас, които се смятаме за демократи, да сме си направили правилните изводи и да сме извлекли необходимите поуки. Но това очевидно не е така. Както казва един класик – Ицо Хазарта: „България не ме обича, а аз съм ебати пича!

22180111_1662561507122117_5083640798614743427_o

Това е според мен основният проблем на така нареченото политическо представителство на демократичната общност. То е елитарно, самовлюбено, самодостатъчно. То смята, че е право, дори когато греши. И упорито повтаря едни и същи грешки, всеки път наивно надявайки се на различен резултат. (Е, той е различен, наистина, но е все по-лош)

Знам, че мнозина ще ми се обидят заради тези думи. Знам и че част от тях даже няма да си направят труда да седнат тук на една маса с нас, да ме убедят, че не съм прав. Защото те не смятат за нужно да разговарят с хората, които не са съгласни с тях или не ги следват безропотно. Да ги изслушват. Дори, евентуално да признаят, че са сгрешили. И да поискат съвет как да продължат.

Ние, които днес сме се събрали тук, обаче не се страхуваме да си кажем  кривиците „Право, куме, та в очите“. Колкото и да боли. И да потърсим заедно изход от създалата се ситуация. Колкото и трудно да е това.

22135295_1662564483788486_4936589990281961975_o

Как се стигна до тук, че в парламента да няма нито един представител на реформаторски настроените хора? На онези, които разчитат на труда и таланта си, а не на партийните протекции и шуробаджанашки връзки? На онези, които не искат да оцеляват, а искат да просперират? На онези, които все още знаят какво е морал и достойнство? Които не се примиряват с тарикатите и които не плащат десятък на корумпираните?

Отговорът на този въпрос минава задължително през оценка на пребиваването на Реформаторския блок в миналия парламент. Нещо, от което мнозина бягат като Дявол от тамян. Много е лесно да бъдеш опозиция сега, когато си извън парламента и не разполагаш с никаква власт. Много по-трудно е да решиш дали и до каква степен трябва да останеш верен на принципите си, когато се появи някакъв, макар и минимален шанс да влезеш в управлението. Този въпрос също очаква своя отговор от днешния форум.

Грешка ли беше влизането в коалиция с ГЕРБ в опит да се реализират поне част от обещаните на избирателите реформи? Правилен ход ли беше напускането на управленската коалиция след краха на съдебната реформа? Или по-прави бяха онези, които останаха в управлението, твърдейки до последно, че така задават правилния тон на властта? И как трябва да се постъпи, ако в някой следващ парламент, сме изправени пред същата дилема?

Отговорът на този въпрос минава и през оценка на сегашното управление. Защото няма как да си демократ и да се примиряваш с имитацията на съдебна реформа, която има за цел не да ликвидира, а да бетонира модела КОЙ. Няма как години наред да си се борил за приватизация и да си защитавал неприкосновеността на частната собственост, а сега безропотно да се съгласиш с нагла национализация в полза на определени олигархични кръгове. Няма как да преглътнеш бруталното смачкване на свободата на словото в България. Погазването на човешките права, за да се угоди на щенията на един диктатор, обещал евентуално да ограничи бежанския поток. Няма как да махнеш с ръка, когато милиарди от нашите данъци потъват в обръчи от партийни фирми. Няма как да жертваш основни ценности и морални устои в името на имагинерна стабилност.

Или поне така смятам аз.

Всеки има свой отговор на тези въпроси и свой поглед върху ситуацията. И очаквам да ги даде.

Обръщам се към всички вас с молба:

Първо – за справедливост в оценката на събитията. Днес, когато разочарованието от краха на изборите е толкова силно и всеобхватно, е много изкушаващо в огъня на унищожителната критика да изгорим и онова, което беше смислено и градивно. Нека не изхвърляме бебето с мръсната вода!

Второ – за откровеност. Нека всичко, което се казва тук, е ясно, открито и честно. Нека този път няма уточнения постфактум, разяснения под сурдинка или шушукания по ъглите.

Трето – за честност. Много е лесно и удобно да бъдеш лицемер – да казваш на всеки онова, което иска да чуе, а постфактум да се изкарваш голям демократ и революционер. Който се бои от спор и диалог, от сблъсък на идеи, той не е демократ. Моля, говорете смело, говорете свободно!

А сега ми позволете да представя на Вашето внимание г-н Торстен Гайслер. Г-н Гайслер започва политическата си кариера като общински съветник в град Любек. От 1987 до 2004 година е депутат в парламента на провинция Шлезвиг-Холщайн и заместник председател на групата на ХДС. От 2004 до 2010 година е сенатор по въпросите на околната среда, сигурността и вътрешния ред и заместник-кмет на град Любек. От 2010 до 2016 година е директор на програма “Върховенство на закона” за Югоизточна Европа. От януари 2016 година е директор на бюрото на Фондация “Конрад Аденауер” за България. Давам думата на г-н Гайслер за приветствие.

22254982_1662565790455022_6476789679450356823_o

А сега, ще дам думата на първия от нашите презентатори, проф. Михаил Неделчев, който ще ни разкаже своя опит – откъде идва, през къде минава и накъде отива демократичната общност. (можете да прочетете изказването тук)

22135527_1662567123788222_1969654212322002737_o

Втората презентация, логично е за доверието. Или всъщност за недоверието и начините за неговото преодоляване. И логично неин носител е доц. д-р Антоний Гълъбов. (можете да я прочетете тук)

22135692_1662568080454793_4158516938326491219_o

Третата презентация вече изисква артистичен подход – политиката е сцена, има си сценарии, спонсори, режисьори … Давам думата на режисьора Стоян Радев.

22219621_1662573373787597_4602372781987905263_o

Благодаря на лекторите. Лесната част свърши и бързам да се оттегля. Предавам щафетата на заместник предсетателя на УС на сдружението – г-н Иван К. Иванов, който ще модерира дискусията.

22135437_1662574723787462_342071411746348217_o

Видео от цялото събитие:

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s