Сдружение „Граждански съвет“ и Фондация „Конрад Аденауер“ организират кръгла маса на тема „Демократичната общност и властта – между принципите и компромисите“. Събитието ще се проведе на 14 ноември 2017 г. (вторник), от 10:00 часа в зала „Средец” на хотел София Балкан.
Целта на кръглата маса е да продължи дискусията по въпроса за ефективното политическо представителство на демократичната общност в България, проведена на 3 октомври 2017 г. В нея взеха участие над 120 души, сред които политици, граждански активисти, анализатори и др. Предлагаме Ви кратко резюме на основните тези на проявата:
Във встъпителните думи, председателят на УС – Гроздан Караджов, поиска честен разговор за демократичната общност, защото това е целта на сбирката, случваща се във време, в което избори не се задават.
„Разединители и обединители се активизират тогава, когато чисто математически трябва да се прескочи 4-процентовата бариера. Но отказвам да повярвам, че нашата общност не може повече, че не можем да надхвърлим простото събиране на партийни структури“.
По думите му проблемът на политическото представителство на така наречената демократична общност е, „че е елитарно, самовлюбено, самодостатъчно, смята, че е право дори когато греши и повтаря едни и същи грешки, вярвайки, че резултатът ще е различен и той е – уви, все по-лош“.
Според Караджов отговорът на въпроса защо се стигна до липса на представителство на така наречената реформаторска общност в парламента минава през честна оценка на пребиваването на Реформаторския блок във властта – „нещо, от което мнозина бягат като дявол от тамян, защото в момента е много лесно да се правиш на опозиция, защото нямаш достъп до никаква власт, но е много по-трудно да решиш докъде отстояваш принципи, когато се появи някакъв, макар и минимален шанс за участие в управлението“.
„Няма как да си демократ, ако се примиряваш с имитацията на съдебна реформа, която има за цел не да ликвидира, а всъщност да бетонира модела „Кой“. Няма как години наред да си се борил за приватизация и да си защитавал неприкосновеността на частната собственост, а сега безропотно да се съгласиш с национализация в полза на олигархични кръгове. Няма как да преглътнеш и тоталното смазване на свободата на словото, пример за което е и днешното събитие. Няма как да махнем с ръка, когато милиарди от нашите данъци потъват в партийни фирми и няма как да жертваме основни ценности и морални стойности в името на една имагинерна стабилност.“
Проф. Михаил Неделчев припомни начина на възникване и утвърждаване на демократичната общност в България. Той направи ретроспекция на миналото отпреди 9 септември и отрече тезата на комунисти и социалисти, че тоталитарният режим е заличил паметта и инстинктите на демократично мислещите хора. Според него:
Първо, демократичната общност в България е жива и потенциално цялостна, удържат я дори само актуалността на антикомунистическата проблематика, зациклилата декомунизация, както и заплахата от Изток.
Второ, демократичната общност винаги има по-широк обхват, винаги е нещо по-голямо – от всяка демократична партия – пък била тя и „синя“, от всяка коалиция, от всеки съюз или блок; въпреки стремежите ни ние никога не бихме могли да мотивираме чрез нашите организации за пълноценно участие всички привърженици, всички принадлежащи към общността и затова, с мисъл за тях, трябва да търсим и друг тип единодействие.
И трето, самото съществуване на демократичната общност е най-силната гаранция за новите, за бъдещите успешни ходове на демократичното ни развитие. При всичките ни по-конкретни житейски избори, при всички политически и обществени мисии и роли, които поемаме, при всичките ни участия в партии и коалиции ние не трябва да забравяме, че произлизаме, че принадлежим на родената точно в меки всекидневни и в твърди съпротиви срещу комунистическата тирания демократична общност. Трябва да помним, че където и да сме в обществените йерархии, имаме морални ангажименти към нея. И дори когато влизаме в разнородни конфликти, когато спорим, ние принадлежим на тази демократична общност. Ние трябва да знаем и занапред, че всички заедно в демократичната общност имаме още много обща работа за вършене – срещу рецидивите на социалистическото минало, срещу новите заплахи от пропадане в краен национализъм, срещу социалните депресии, загубата на вяра в достойното ни европейско бъдеще.
Режисьорът Стоян Радев обърна внимание на пропуските в антикомунистическото говорене. Според него до момента се акцентира само върху репресиите на режима, но не и на характера му на „принуждаваща утопия“ и защо е утопия. Този анализ е важен, за да не бъде превърната в утопия и либералната демокрация – в един красив идеал, за който само се говори, но без връзка с реалността и без възпитаване на политически умения, съответстващи на действителните демократични принципи. В подобен уклон могат да бъдат заподозрени “представителите” на непредставената демократична общност.
Доц. д-р Антоний Гълъбов изтъкна, че първият импулс, който може да започне да превръща изолираните групи в общност, е отстояването на евроатлантическия избор на България. Той представи пет сценария за бъдещето на демократичната общност.
Първият вариант е това политическо представителство да се намира в сегашното състояние. С други думи, на глуха опозиция, от която никой видимо не изпитва нужда.
Вторият сценарий е категорично противопоставяне срещу управляващото мнозинство.
Третият вариант е да се противопостави на всички – и на управляващи, и на опозиция, опитвайки се да изтегли в друга посока центъра на политическия дебат.
Четвъртият вариант е свързан с изграждането на алтернатива на местно равнище на предстоящите през 2019 г. местни избори и по места десните формации да се опитат да изградят представа за реална алтернатива.
Петият възможен път за възстановяване на доверието преминава през опит да се изгради национална концепция, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на България.
На предстоящата втората дискусия акцентите са поставени върху причините и поуките от разделението на демократичната общност, както и върху пътя към успешно представяне на избори.
Проф. Евгений Дайнов е подготвил презентация на тема: „Как би изглеждало едно ефективно политическо представителство на демократичната общност?”.
Ивайло Ивков ще говори за „Обединение и разделение на демократичната общност. Причини и поуки.”
Д-р Евгений Кънев си е поставил за цел да очертае факторите за политически успех в лекцията „Демократичната общност: пътят към победата.”
След презентациите участниците ще могат да влязат в дискусия, която ще бъде модерирана от Валерия Кардашевска – член на сдружението.
"Граждански съвет" 