Пълен превод на изказването на представителя на Фондация „Конрад Аденауер“ за България Торстен Гайслер по време на представянето на книгата на доктор Димитър Бечев „Русия се завръща на Балканите“, организирано съвместно със Сдружение „Граждански съвет“ и Издателство „Изток-Запад“:
За мен е истинско удоволствие да ви приветствам с добре дошли на представянето на книгата на д-р Димитър Бечев на български език „Русия се завръща на Балканите“. Разбирам, че е трудно да се преведе терминът „rival power“ (съперничеща сила) на български език и затова заглавието на българското издание е различно.
Искам да благодаря на нашите партньори – Сдружение „Граждански съвет“ и Издателство „Изток-Запад“ за тяхното отлично сътрудничество.
Радвам се, че авторът на книгата, която представяме днес, е тук с нас и ще вземе думата.
Фондация „Конрад Аденауер“ подкрепя демокрацията, върховенството на закона, защитата на правата на човека и правата на малцинствата и борбата с корупцията.
Ние вярваме в ценностите, които подкрепяме, ние вярваме, че те се споделят от голямо мнозинство от хора не само в Германия, но и в повечето страни по света. И ние сме сигурни, че тези ценности ще победят.
Но също така знам, че нашите ценности не се споделят от всички. И никога не са били споделяни от всички. Аз съм германец и знам историята на своята страна. И дори днес, след всичко, което се случи през ХХ век, някои германци имат афинитет към авторитарни структури и биха предпочели един ред, в който „страната се управлява в полза на всички от един силен човек, който не е зависим от свободно избран парламент“. С други думи те предпочитат диктатурата пред демокрацията.
Би било несправедливо Русия да се нарече диктатура, но също така не може да се нарече и либерална демокрация, която от гледна точка на Фондация „Конрад Аденауер“ е истинската демокрация. Русия може да се определи като насочвана или управлявана демокрация, в която демократичните структури съществуват формално, но изборите на практика се контролират от правителството и поради непрекъснатата употреба на пропагандни техники от страна на държавата не се позволява на избирателите да имат значително влияние върху политиката. Ето защо, управлявана или насочвана демокрация е де факто автокрация.
Така че е коректно Русия да се нарича съперничеща сила (rival power). Съперничеща сила, която се опитва да спечели влияние и в Югоизточна Европа.
Това не е незаконно.
Ако подкрепяте либералната демокрация, трябва да приемете, че вашите противници използват правата и свободите, на които се радва всеки гражданин. Трябва да се изправите пред предизвикателството. Трябва дори да поемете риска да бъдете пребити от собствените си ръце.
И ако борбата за или против либералната демокрация беше справедливо и мирно състезание, то би следвало да се приеме и в Югоизточна Европа.
Ако се опитате да манипулирате общественото мнение и да подкопаете демократичните структури чрез разпространяване на неверни новини, чрез заплахи или купуване на политици или журналисти нещата стават различни. Днес ще чуем дали това се отнася за Русия и до каква степен.
Дали е успокояващо, че икономиката на Русия е слаба? Нека да ви дам пример за тази оценка: Русия е шестнадесетият износител в света. През 2016 г. тя изнася стоки за 269 милиарда долара, но предимно суровини, като износът на промишлени стоки е малък.
Но западните държави зависят от вноса на енергия, преди всичко от Русия, и това дава на Русия преимущество. Аз, обаче, не забравям, че Русия се нуждае от парите, идващи от този износ.
От друга страна, докато европейските членове на НАТО през последното десетилетие намалиха военните си бюджети и съкратиха войските си – сега, обаче, тенденцията се променя – Русия модернизира армията си и значително разшири военните си възможности.
Ако анализирате внимателно сценариите, за които се обучава руската армия – маневрите ЗАПАД са тревожен пример – разбирате защо усещането за заплаха е силно в балтийските страни, в Полша и в Румъния.
Ние сме изправени пред предизвикателство. Като Фондация „Конрад Аденауер“, ние не само подкрепяме демокрацията, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, ние, също така, подкрепяме европейската интеграция и трансатлантическото партньорство. Страните в Югоизточна Европа искат да останат или да станат членове на Европейския съюз, а не на Евразийския съюз, повечето от тях искат да бъдат членове на НАТО, а не членове на водената от Русия организация на Договора за колективна сигурност, организацията – наследник на Варшавския договор.
Ето защо препоръчвам да сме бдителни и да останем оптимисти. Ценностите ни ще надделеят!
Позволете ми да поздравя д-р Димитър Бечев за неговата книга. Надявам се, че много хора ще се вдъхновят от нея.
"Граждански съвет" 